Свободна енергия – или истините за технологиите на бъдещето

Какви видове генератори на свободна енергия има изобретени и защо те не се прилагат масово, както е замислил легендарния учен Никола Тесла?

Съдържание на статията:

♠ Какво е свободна енергия? ♠ Свободна енергия и антигравитация. ♠ Технологии за свободна енергия. ♠ Устройство за свободна енергия

Какво е свободна енергия?

Под термина свободна енергия се разбира енергията, намираща се в космическия вакуум и която на практика не може да се долови с традиционните методи. И по този случай човечеството не предприема някакво развитие. Енергията на вятъра допринася за работата на електрическите генератори. При всяко увеличаване на налягането от неговото действие, може да се произведе и все повече ток. Отношението на човечеството е, че този фактор се приема за естествено предоставен. Следователно, няма такава верига на генератор на свободна енергия, нито някакви теории за това, така, че те се развиват само от по-специалните експериментатори.

Ролята на Никола Тесла

Въпреки дългите противоречия на теоретиците с представителите на точните науки, напълно забравеният “ефирен” аспект с течение на времето започна отново да привлича вниманието на изследователите. Само с негова помощ е възможно да се обясни по някакъв начин наличието на т.нар. „Тъмна материя”, както и известните торсионни полета на Акимов и редица други носители на латентна енергия.

Тъй като за всички тези ефекти никога не е имало практическа обосновка, повечето аматьори се задоволяват с реалните си проявления под формата на електромагнитни генератори. Първите разработки са изпълнени по онова време от великия сръбски учен Никола Тесла.

Благодарение на откритията на този човек, покрит с легенди, е възможно да се постигнат известни успехи в създаването на генератори на уникалната свободна енергия и да се подготви съответната теоретична обосновка за тяхното функциониране.

Има много обяснения за електромагнитните ефекти на Тесла, които ги определят като вид полева структура, образувана при преминаване на високочестотен електрически сигнал през проводник.

Когато токът прави колебания във веригата, например, енергията от етера първо се изпомпва в нея и след това се изтласква, което причинява разпространението на eлектромагнитни вълни. В същото време е взето предвид, че величината на полето, създадено около проводника с ток, е пропорционално на квадрата на неговата амплитуда. От теоретична гледна точка това явление се обяснява с факта, че вълнообразното колебателно движение на заредени частици причинява образуването на повърхностни текущи вихри, водещи до високочестотни полета.

Техният произход всъщност е свързан с кинетичната природа на протичащите процеси (по-точно с висока честота на генерираните колебания).

Свободна енергия на Гибс

Свободната енергия на Гибс (или просто енергията на Гибс, или потенциалът на Гибс, или термодинамичният потенциал в тесния смисъл на думата) е величина, чиято промяна става по време на химическа реакция и е равна на промяната във вътрешната енергия на системата. Енергията на Гибс показва колко голяма част от общата вътрешна енергия на системата може да се прилага за химически трансформации или да се получи като резултат при дадени условия и ни позволява да установим основната възможност за химична реакция при дадени условия. Математически, това е термодинамичният потенциал на следната форма:

• Енергията на Гибс може да се разбира като пълна потенциална химическа енергия на системата (кристал, течност и други).
• Концепцията за енергията на Гибс се използва широко в термодинамиката и химията.
• Спонтанното появяване на изобарно-изотермичен процес се определя от два фактора: енталпия, свързана с намаляване на енталпията на системата и ентропия, поради нарастващото разстройство в системата от нарастването на нейната ентропия. Разликата на тези термодинамични фактори е функция на състоянието на системата, наречена изобарно-изотермичен потенциал или свободна енергия на Гибс.

Добив на свободна енергия от земята

Земята е един голям кондензатор направен със сферична форма. На нашата планета на вътрешната повърхност има натрупване на отрицателен заряд, а на външната – положителен. Атмосферата е изолаторът между тях, и през нея непрекъснато протича ток, и същевременно се запазва потенциалната разлика. Загубените заряди постоянно се възстановяват благодарение на магнитното поле, действащо като генератор.

Можем ли да извлечем електричество от тази не много сложна схема? Такова устройството следва да се състои от посочените елементи: Бобина на Тесла (емитер) – генератор на високо напрежение, който позволява на електроните да напуснат проводника и проводник. Заземителният контур е свързан с проводника.

По-нататъшно теоретично обяснение е просто! В най-добрия случай за нас остава да се свържем с полюса на генератора и да се погрижим за добро заземяване, но дали ще се получи?

Най-високата точка на инсталацията, където е разположен емитерът, трябва да е поставена на подходяща височина, така че потенциалът на ел. поле на Земята, или по-точно разликата му, да повдига електроните нагоре до проводника.

Излъчвателят, във вид на йони, ще ги освободи горе в атмосферата и така се продължава, докато потенциалното ниво е равно.

Към такава верига могат да се свържат настоящите потребители и техният брой ще зависи от мощността на бобината на Тесла.

Да не забравим! Належащо е да се има предвид мястото и височината на заземените проводници наоколо (небостъргачи, дървета, метални стълбове и други). Инсталацията трябва да се направи над всички тях, а това прави изпълнението почти невъзможно.

Свободна енергия и антигравитация.

Антигравитационната теория

По отношение на енергията според теоретиците на свободната енергия, етерът има голяма потенциална енергия, коят може да се изрази в гравитация и антигравитация.

За материята е характерен големият въртящ момент на частиците, които я изграждат, електромагнитното поле и други вътрешни взаимодействия. Вакуум-етера, който е със свърхфлуидна-свръхтечлива субстанция, нямаща или която с материята почти няма триене, по такъв начин, че материята и етерът нямат почти никакво взаимодействие с триенето, а вместо това на другите нива: увличане, електромагнетизъм, гравитация и антигравитация се получава взаимодействие.

Гравитацията според теоретиците на свободната енергия е вследствие на налягането на коментирания етер върху материята, а плътността му е по малка около телата за разлика от тази в дълбокия космос. Етерът е разреден около телата и на това се дължи неговото енергетизиране – възбуждането му е в резултат на получаващият в елементарните частици въртящ енергиен момент. Най-подходящото сравнение е така нареченото топлинно движение на Браун за газовете около желязна топка нагорещена до висока температура. В близост до горещо тяло или до огъня, въздухът е разреден за разлика с по-плътните му студени области. Две тела могат да се привличат, когато между тях етерната субстанция е по разредена в сравнение с тази от външните им страни.

Един експеримент може да онагледи гравитационното взаимодействие: Например 2 тънки листа ламарина се поставят на 4 – 5 сантиметра един от друг и висят на тънка жица. На всеки от тях има реотан и ние започваме да ги загряваме – вследствие на това те забележимо се привличат. Въздухът между тях се загрява повече от това на техните външни страни, и значителна част от горещия въздух преминава между стените, защото е изтласкан и отива навън към периферията. Нагледно това е гравитацията представена с една ясна, но груба аналогия.

Привличането на материалните тела става поради появилото се върху тях етерно налягане и заедно с това съществуващата около тях етерна среда по еквипотенциален закон е разредена. Ако по някакви причини етерната плътност или наречено налягане около нас или някъде другаде на едно тяло стане отрицателна например Х-пъти то точно толкова пъти ние ще се получим разширение или ще се разпаднем на нашите съставни частици, това се отнася за равномерно разреждане отвсякъде, но ако това става само еднопосочно, то ние ще бъдем отместени в дадената посока. Според теорията за свободната енергия, това е антигравитация.

Чрез нея бихме могли да управляваме плътността на етерната субстанция около себе, но и/или около някакво тяло като транспортно средство, като я разредим в желаната посока. Също така може да се получи и чрез непрекъснато изместване на етера в желаната посока на движение, което може да бъде полет или с поглъщането му пред нас и трансформацията му в друг някакъв вид енергия като електрическата например. Понеже коментираният етер-високоенергетичен вакум оказва постоянно голямо налягане върху материята, то теоретиците на тази теория са стигнали до заключението, че ако отпушим налягането с някаква технология, ще можем да проникнем в енергийния генератор-преобразовател свързан с антигравитацията – и така ще я имаме и към това неограничен енергиен източник. Да се черпи енергия от вакуума, това е същевременно и средство за постигане на антигравитацията и обратното.

Ако имаме правилно разбиране и теория за етера, наречен днес високоенергетичен вакуум, и взаимодействията му, силата и възможностите му за използване за управление са основните неща за практическото осъществяване на нов вид транспорт, който е антигравитационния, изключващ натоварването при ускорение и в допълнение от друга страна се получава източник на енергия, напълно неограничен. Направени са и изчисления, според които намиращата се енергия на етера само в една електрическа крушка може да изпари водата на земята.

Според новата теория за етера, ако се премахне електрическия заряд и полето на някоя елементарна частица, тя би се свила до размерите на частиците на етера – и ще се трансформира в една от тях. Това се случва при анихилацията на частица с античастица. Техните полета взаимно ще се слеят като се превръщат в електромагнитно гама лъчение, а частиците се превръщат в етерни частици като се свиват. Те са съставени от 2 виртуални частици с неутрален заряд. След свиването и превръщането на материалните частици в етерни, тяхната скорост на въртене нараства многократно.

Етерът и теорията на относителността

Благодарение на научните изследвания учените обръщат внимание на обратната информация. Голямата електротехника на Тесла, Фарадей и Волт предлага на човечеството да погледне по различен начин на физиката и електрификацията, а днес енергийните ресурси се употребяват много и се е увеличило даже. Повечето професионалисти се стремят да се сдобият с източници от друга, външна среда. Подобни действия не са трудни за изпълнение, особено като се вземе предвид, че в близкото минало Никола Тесла е успял вече да извършил нужните експерименти чрез генератори.

Историческите факти, дошли до нас, свидетелстват, че мнозинството от известните учени са били ангажирани с изучаването на етера. Терминът ”етер”, “етерно” обикновено се приема като непълно разбирано полево образуване на типа Абсолютна пустота, което изпълва цялото свободно пространство между атомите и молекулите. Ситуацията се промени малко, след като Айнщайн публикува своите теоретични изследвания върху специалната теория на относителността със заключения за кривината на пространството и относителността на времето.

След това всички идеи за съществуването на етера са били поставени под въпрос, тъй като в светлината на най-новите данни не е било възможно да си представим кривото пространство в отсъствието на материален носител. В допълнение, “Специалната теория на относителността” по никакъв начин не може да обясни ефектите от трансформацията на масата и други величини, когато скоростта на движение на материалните обекти в етера се промени.

Игнориране теорията на Алберт Айнщайн

Пренебрегване констатациите на А. Айнщайн. Въпреки дългите противоречия на учените теоретици по точните науки, напълно отхвърлената теория за етера, с течение на времето започна отново да привлича вниманието им. Само с него може да бъдат обяснени такива съвременни понятия като „Тъмна материя”, също и торсионните полета на Акимов и различни други носители на латентна енергия, както казахме по-горе.

Благодарение на откритията на легендарния сръбски учен Никола Тесла, днес е възможно да се постигнат някакви успехи в създаването на генератори на коментираната свободна енергия и да се направи съответната теоретична обосновка за функционирането им.

Създаването на популярната теория на относителността е още един удар срещу етера. С нея се приема, че пространството в дълбокия космос и между елементарните частици е празно – освен като се изключат отделните лъчения. Днес теорията за Етера се подкрепя от някои учени и възкръсва, но с друго наименование като високоенергетичен вакум.

И така последните и не особено много последни открития ни доказват, че пространството във вакуума не е празно, а в него непрекъснато се раждат и умират частици, които се явяват двойници на реалните. За това може и да се нарече, че етер-вакуума представлява силно разредена субстанция, която изпълва вселената, но теоретиците са на мнение, че истината е напълно различна. Етерът е най-плътната субстанция в космическото пространство с най-висока потенциална енергия, а материята и елементарни частици, които я изграждат са етерни частици имат голям момент на въртене. Вследствие на това, те се издуват и започват да се разтеглят радиално от възникналите центробежни сили и от появилия се в тях електрически заряд. Затова материалните частици имат по малка плътност от така наречените етерни частици.

Студените досиета

Много учени, мислители и изобретатели като Тесла, Морей, Шаубергер, Уолтър Ръсел, Уимс Хърст, Пол Баумън, Пол Пентон, д-р мартин Флайшман и д-р Стенли Пост, и други, са били възпрепятствани да реализират и популяризират своите идеи и изобретения с някои изключения. Например швейцарецът Пол Баумън е разработил машина за получаване на електричество на основата на електростатичната машина, а Уимс Хърст на тази база е създал машината ”Тестатика”, която се произвежда.

Тези изобретение за получаване на свободна енергия могат да извисят човечеството до космически висоти, но политиците и големите корпорации са против въвеждането им в практиката. Защото те имат интерес да се произвежда електричество по стария метод. Евтиният и екологически чистият начин на производство би помогнал да загубят голяма част от капиталите си. Освен това генераторите за свободна енергия бика направили всеки човек и всяко семейство икономически независими поне по отношение на задоволяване на собствените им нужди от електричество.

Технологии за свободна енергия.

Нови постижения

Швейцарецът Пол Баумън преди около 39 години е създал устройство за производство на електроенергия на основата на електростатичната машина. Тя е мощност 3 киловата, а се задвижва с ел. двигател с мощност 300 вата. Получената ел. енергия се натрупва първоначално в кондензатори и устройството започва да произвежда ток като в за въртенето й взема ток от кондензаторите. Самият изобретател не е на ясно как става това, но машината работи. Тя е много сложна. Първоначално той е бил в религиозната общност Methernita, където е работил върху своето изобретение, но за него става известно, когато през 80-те години е бил в затвора по фалшиво обвинение и там е успял да го създаде. По-късно Уимс Хърст на тази база е създал машината ”Тестатика”, която се произвежда в Австрия.

Подобна машина изобретява българският физик Стефан Маринов (1931 – 1997 г.). Той е бил емигрант и е казал на времето, че е получил конструкцията описана по време на медитация. Всъщност тя представлява електростатичен генератор от типа на този на Вимшурст, но модернизиран. И двете машини на Стефан Маринов и на Пол Баумън имат сходен принцип на действие и са много сложни.

Освен на Тесла и споменатите вече генератори на свободна енергия има и други:

• Безплатен енергиен генератор на Едуард Грей;
• Преобразувателя на Смит;
• Без горивни генератори на Романов, Капанадзе, Мелниченко и много други.

Генераторът Романов е инсталация тип генератор без гориво, сглобен по класическата схема, но със значително усложнение.

Известен практически интерес представлява генераторът на свободна енергия, предложен по това време от ученият и натуралист Е. Грей. Ако разгледаме само ядрото на това устройство (без допълнителни сглобки и комплекти), изразявайки същността на неговата работа, можем да забележим, че:

• Проектът се основава на преобразувател или „превключваща” схема, към която се подава потенциал за високо напрежение;
• Веригата съдържа също класическа искрова междина и кондензатор, чрез които високочестотният сигнал е едновременно заземен;
• Във всички други аспекти, работата на тази верига не се различава значително от типичните генератори на свободна енергия.

В последната част на прегледа на тази тема отбелязваме, че сглобяването на генератор на Тесла (или подобен на него) със собствените си ръце не изглежда да е нещо твърде сложно. За да направите това, достатъчно е да се запасите с всички необходими детайли и да се опитате да бъдете изключително внимателни при сглобяването на високоволтовото устройство.

Защо се укрива?

Стефан Маринов е загинал като е паднал от 7-мия етаж от университетската библиотека в Австрия в град Грац. Въпреки че е оставил предсмъртно писмо, за смъртта му може да се предположи, че не е самоубийство, а да е бил хвърлен от наемни убийци. На никоя нефтена компания или друга подобна с печалби от продажбата на горива и ел. енергия, няма да се хареса да съществува евтин източник на енергия във всеки дом и фабрика. Същото се отнася и за българските компании за доставяне на горива и ел. енергия.

Устройство за свободна енергия.

Схема за генератор. Осцилаторна верига.

Нови енергийни генератори

За по-добро разбиране на това как работи генераторът на Тесла, първо трябва да разберете принципа на работа на типичната осцилираща верига, паралелно, с която е свързан електрическият разрядник. Да започнем с неговите съставни елементи – индуктивност и капацитет, които определят основните резонансни характеристики (честота и фаза). Преди да ги съберете в една схема, трябва да обърнете внимание на следните точки:

• Когато към веригата се подава ток от външен източник, първо се зарежда кондензатор, в който се концентрира цялата входяща енергия;
• След завършване на зареждането, капацитетът започва да се освобождава през токовата намотка, която напълно събира тази енергия в своята индуктивност;
• В резултат на тези процеси във веригата се създава променливо електромагнитно поле и радиовълните, генерирани от това под въздействието на нови енергийни притоци, започват да се разпространяват в етера.

Важно! Без външна поддръжка, естествените колебания във веригата бързо изчезват, което се обяснява с текущите загуби в пасивната компонента на схемите.

Затихващи трептения

Последните се дължат на факта, че захранващите проводници и входящата в генератора намотка имат малко омично съпротивление, в което постепенно се разсейва първоначалното енергийно захранване.

При избора на параметрите на компонентите на осцилиращата верига (намотка и кондензатор), въз основа на които се сглобява генераторът на Тесла, трябва да се вземат предвид следните точки:

• Ученият препоръчва да се направи основната му намотка само с няколко навивки от дебел проводник, осигуряващ ниска индуктивност и ниско омично съпротивление;
• Вторичната намотка, напротив, трябва да бъде навита от голям брой навивки от много тънка тел;
• Тази конфигурация осигурява максимално енергийно отделяне на етер и разпространение на вълни на отдалечени разстояния.

След свързване паралелно на осцилиращата верига на зарядното устройство, този ефект се увеличава.

Как да си го направим сами

За да направите безплатен енергиен генератор със собствени ръце, имате нужда от следния набор от аксесоари и допълнителни части:

• Всеки подходящ с параметрите си транзистор с определен марж на мощност (KT805 AM, например).  По-добре би било, ако при купуването му, към него са прикрепени инструкции за монтаж на радиатора;
• Тръба от пластмаса или картон с диаметър около 1.5-2.5 см;
• Дебела пластина от мед с диаметър около 2 мм, както и тънка медна жица в емайловата изолация със сечение напречно от 0,01 мм;
• Кондензатор с капацитет от около 0,22 микрофарада, проектиран за напрежения до 250 волта;
• Феритен пръстен от всяка магнитна проводимост с две намотки, изолирани една от друга (може да се вземе в завършен вид от старата компютърна филтърна единица);
• Батерия тип “Крона” и резистор 2.2 Ком.

Допълнителна информация. Входният филтър се използва за допълнителна изолация на захранващите и високоволтовите вериги (по принцип е възможно да не се инсталира, а да се доставят 9 волта директно на кондензатора).

Такава самостоятелна конструкция се сглобява върху плоскост от фибростъкло или друга удобна основа, на която трябва да се монтира и радиаторът за транзистора. Двете бобини се навиват върху пластмасова тръба, така че едната от тях се намира вътре в другата. Върху намотката с високо напрежение, разположена вътре, трябва да се навие бобината към намотката.

По-долу е дадена тематичната диаграма на такъв генератор с посочените върху нея естествени елементи и връзките между тях.

Структурна схема на генератора

При завършване на сглобяването и пускането в експлоатация на генератора ще е необходимо да се провери формата на генерираните импулси, за които се изисква електронен или цифров осцилоскоп.  Основното, на което трябва да обърнете внимание при настройването е наличието на стръмни ръбове в генерираната последователност от правоъгълни импулси.

Промишлени генератори

Пол Имрис.

Пол получи американски патент през 1970 година. Патентът е интересен с това, че описва устройство, което може да има изходна мощност, която е по-голяма от входната с повече от девет пъти. Това се постига в устройство, което има два електрода, затворени в колба от силициево стъкло, която съдържа ксенонов газ под налягане (колкото по-високо е налягането, толкова е по-голямо усилването на устройството) и диелектричните материали .

Тук захранването се използва за една или повече стандартни флуоресцентни лампи 42, свързани към тях чрез описаното устройство. Това води до увеличаване на мощността, което може да бъде впечатляващо, когато налягането на газа в регионите „24“ и „25“ на фигурата е високо.

Резултатите от тест № 24, където налягането на газа е много високо при 5000 Torr, показват, че входната мощност за всяка 40-ватова флуоресцентна лампа е 0.9 W, за да може лампата да свети напълно. С други думи, всяка лампа работи при пълна мощност при по-малко от една четиридесета от номиналната консумация на мощност. Въпреки това, мощността, консумирана от устройството при този тест, е 333.4 вата, което при 90 вата, необходими за пускане на 100 лампи, дава обща входна мощност от 423.4 вата вместо 4000 вата, което би било необходимо без устройството. Това означава, че мощността е повече от девет пъти по-голяма от мощността на входа.

Всяка 40-ватова флуоресцентна лампа, без да използва това устройство, изисква 40 вата електрическа енергия, за да произвежда 8.8 вата светлинна мощност с ефективност от около 22% (останалата част от входящата мощност се превръща в топлина). В хода на експериментите № 24, входната мощност на лампата е 0,9 W за 8,8 вата светлина. Ефективност над 900%. С това устройство във веригата, всяка лампа се нуждае само от 0.9 вата, което е само 2.25% от първоначалната мощност. Много впечатляваща производителност за такова просто устройство.

Михаел Огнянов автономно устройство.

Заявката за патент на САЩ 3766094 дава информация за интересни устройства. Въпреки че това е просто описание, а не пълен патент, информацията категорично предполага, че Майкъл е построил и тествал много от тези устройства.

Въпреки че мощността е малка, дизайнът е от голям интерес. Възможно е устройството да работи чрез събиране на енергия от много радиостанции, въпреки че няма нищо, което да представлява антената. Би било интересно да се тества устройството, първо, с телескопична антена, и второ, поставено в метална кутия със заземяване.

Устройството е конструирано чрез леене на малки блокове от смес от полупроводникови материали като селен, от 4,85% до 5,5% телур, от 3,95% до 4,2% германий, от 2,85% до 3,2% от неодим. и от 2.0% до 2.5% галий. В резултат се образува блок с купол, в който е разположена метална сонда. Когато за това устройство за кратко време се приложи променлив сигнал в честотния диапазон от 5,8 до 18 MHz, устройството става автономно и може да подаде електрически ток на външен потребител. Диаграмата на устройството е показана тук:

Майкъл Майер, Изотопен генератор на Ив Мейс.

Френски патент номер FR2680613 от 19 август 1991 г., озаглавен “Activateur pour Mutation Isotopique”, който дава много интересна информация. Описаната система е автономен генератор на енергия, който осигурява голямо количество енергия от обикновен железен прът.

Изобретателите описват процеса на “изотопния ефект на мутациите”, при който обикновеното желязо (изотоп 56) се превръща в 54 изотоп на желязо, освобождавайки голямо количество електрическа енергия. Този излишък от енергия може да се употребява за инвертори, двигатели или генератори.

Описанието на механизма, който се използва в устройството: “Настоящото изобретение използва физическо явление, което сме забелязали и което наричаме” Изотопна промяна “. Физическият смисъл е следният: 56 изотоп на желязото, съдържа 26 протони, 26 електрона и 30 неутрона, което дава обща маса от 56.52 МеВ, въпреки че действителната му маса е 55.80 МеВ. Разликата между изчислената маса и действителната маса е 0.72 MeV, което съответства на енергията на ядрената адхезия на нуклоните 0,012857 MeV.

Така, ако добавите допълнително 105 eV енергия към желязното ядро на изотопа 56, тогава основният изотоп ще има ниво на енергия от 0.012962 MeV на нуклеон на съответния железен изотоп 54. Създадената нестабилност ще предаде енергията на железен изотоп 56, изотоп 54, причинявайки загуба на 2 неутрона.

Този процес генерира излишна енергия от 20,000 EV от железния изотоп 54 до само 0,70 MeV, докато 56 изотопа има 0,72 MeV. За да постигнем тази трансформация, използваме принципа на ядрения магнитен резонанс.

Практически метод за това преобразуване е устройството на три намотки от тел на пръчка от желязо, както е показано на тази диаграма:

Coil 1: произвежда 0.5 Tesla, когато DC се прилага към него, превръщайки железния прът в електромагнит

Coil 2: произвежда 10 мили-Tesla, когато прилага синусоидален сигнал при променлива честота от 21 MHz

Бобина 3: това е изходна бобина, която осигурява 110, 220 или 380 волта AC при около 400 Hz, в зависимост от броя на завъртанията в бобината.

Тази проста и евтина система има потенциал да получи енергия за много дълго време. Изобретателите твърдят, че това устройство може да бъде автономно и да захранва външни устройства. Намотката 1 намагнитизира железен прът като в електромагнит. Coil 2 създава променливо магнитно поле в резонанс с изотопа на 56 железни атома в пръчката, което води до превръщане в изотоп 54 и освобождаване на излишната енергия. Coil 3 осигурява необходимото изходно напрежение.

Генератор на Коулман / Седдон-Гилиспе.

Това устройство, патентовано от Харолд и Роналд Колман Седдон-Гилеспи на 5 декември 1956 г., е забележително. Това е малко устройство, което може лесно да произвежда електроенергия, използвайки автономна мощност за електромагнит от химически соли. Срокът на експлоатация на устройството се изчислява на около седемдесет години с мощност от един киловат.

Устройството стартира предавателя, който облъчва химическата смес с радиовълни от 300 MHz. Химическата смес произвежда радиоактивни емисии в рамките на един час максимум, така че предавателят трябва да бъде пуснат в рамките на петнадесет до тридесет секунди след всеки час. Химичната смес е защитена от екран, за да се предотврати вредното лъчение, патент 763062 GB.

Този генератор се състои от електромагнити, кварцова тръба с определена химическа смес от елементи, чиито ядра стават нестабилни, в резултат на излагане на къси вълни, елементите стават радиоактивни и освобождават електрическа енергия, сместа е между контактите от двойка различни метали, като мед и цинк, и между тези метали е монтиран кондензатор.

За предпочитане е сместа да е направена от елементи кадмий, фосфор и кобалт с атомно тегло съответно 112, 31 и 59. Сместа се прави в прахообразна форма, изсипва се в кварцова тръба и се компресира между гранулирания цинк в единия край на тръбата и гранулираната мед в другия край, краищата на тръбата се затварят с месингови капачки и тръбата се поставя в подходящ държач, така че да е между полюсите на магнита. Магнитът за предпочитане е да е електромагнит, и е свързан към изхода на устройството. Предавателят, който се прилага за задвижване на генератора, може да бъде от всеки електронен тип VHF обхват.

Желателно е да се ползва предавателят, на който може да се регулира честотата. А кварцовата тръба, съдържаща химически смеси, работи по-добре, ако сместа е подредена, както е показано на фигурата: зелен сектор – меден прах, жълт сектор – това е цинков прах, син сектор – е смес от споменатите по-горе химически елементи. С дължина на тръбата от 45 мм и 5 мм в диаметър, могат да се направят около 14 сектора.

Ханс Колер.

Той разработва устройство, което нарича “Stromerzeuger”, което се състои от магнити, плоски бобини и медни плочи с първи контур, захранвани от батерия. Изходът от втори контур се използва за захранване на лампите и е заявено, че мощността е многократно по-голяма от входящата мощност и ще работи безкрайно.

Устройството се състои от две паралелно свързани плоски намотки с магнитно съединение между тях. Една от намотките се състои от медни листове и се нарича “намотка”. Другият се състои от няколко тънки, успоредно свързани изолирани проводника и се нарича “намотка на бобина”, движеща се успоредно на плочата на кратко разстояние. И двете бобини се захранват отделно от две батерии (6 Volt, 6.5 AHR). След това са необходими поне две батерии, за да стартирате уреда, а едната батерия може да бъде отстранена.

Дон Смит

Един от най-големите разработчици на устройства за свободна енергия е Дон Смит, който е създал много впечатляващи неща, обикновено с голяма сила. Те са резултат от дълбокото му познание и разбиране за това как работи околната среда.

Дон твърди, че е повторил всеки един от описаните експерименти в книгата на Тесла. И остава да разберем как да извличаме енергия от околното пространство, което сега се нарича енергия с нулева точка. Дон отбелязва, че вече е напреднал по-далеч от Тесла в тази област, отчасти поради възможностите, които вече са на разположение и които не са били налични, когато Тесла е бил жив.

Дон подчертава две ключови точки. Първо, диполът предизвиква смущение в магнитния компонент на околната среда и този дисбаланс ви позволява да събирате големи количества електроенергия, използвайки кондензатори и индуктори. Второ, можете да произвеждате всякаква мощност, която искате от едно магнитно смущение, без допълнителни разходи. Това ви позволява да произвеждате повече мощност при ниски разходи за първоначалното магнитно смущение. Това устройство е с ефективност по-голяма от 1 (или от 100 %). Дон създаде около петдесет различни устройства, базирани на това знание.

Бъдещето на електричеството

Тесла е правил учудващи експерименти за безжично пренасяне на електричество на разстояния от 6 км, и е участвал в проекти на правителството на САЩ в подобно направление. Също и 6 години е бил директор на специалния проект ”Дъга”, в който е бил включен и Филаделфийския експермент. Самите изобретение на учения са от голямо значение, тъй като е можело още тогава да се направи така, че да има свободна електрическа енергия за всеки дом и за всяка фабрика.

Получаването на електричество от описаните по-горе технологии за свободна енергия (въз основа на теорията за съществуването на етера) е много изгодно за решаването на енергийните и екологичните проблеми на човечеството. Тези изобретения могат да бъдат усъвършенствани и да бъдат приложени, навсякъде, където е възможно, за да се подобри живота на хората. Бъдещето е на споменатите технологии, включително и в транспорта.

Първоначално публикувано на:03.03.2019 @ 9:24